Археологически музей - Несебър

В Несебър музеят е сред най-атрактивните дестинации за туристи. Той разказва с модерни средства хилядолетната история на града. Първата изложба е отворена през 1956 година в църквата "Свети Йоан Кръстител", намираща се в стария град. От 1994 година музеят вече се помещава в сегашната си сграда. Във фоайето гостите могат да видят сертификата за включването на Стария Несебър в списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство, което се случило на 9 декември 1983 година. Музеят разполага с четири основни зали, подредени в хронологичен ред, които показват развитието на града през вековете. Първата зала, наречена "Месамбрия и траките", съдържа артефакти от тракийския живот – керамика с релефни украси от периода ІХ-VІ век пр.Хр., както и каменни котви от XII-IX век пр.Хр. Там се намира и декрет от ІІІ век пр.Хр., посветен на тракийския владетел Садала, както и сребърни монети-тетрадрахми и надгробна плоча от ІІ век сл.Хр. Втората зала, "Понтийският полис Месамбрия", представя четири рядкости – бронзови хидрии, открити в местния некропол, използвани като урни и украсени с митологични сцени. Сред експонатите са и части от статуи на Аполон, Херакъл и богинята Тюхе от IV век пр.Хр., както и златни накити от ІІI-ІІ век пр.Хр. Намерена е и вносна керамика, свидетелстваща за търговските контакти на града през VІ-ІІ век пр.Хр. Третата зала, носеща името "Месемврия в пределите на Рим, Византия и България", включва мраморен пиедестал за статуя на император Клавдий. След разделянето на Римската империя през 395 година, градът остава в източната ѝ част. През VІІ век става византийска крепост, а през 812 година е превзет от хан Крум и влиза в Първата българска държава. Тук се показват сива керамика от онова време, колекция от амфори и глазирани съдове, които разкриват връзките му с Константинопол и други центрове през IX-XII век. Най-голям разцвет градът достига при царете Иван Асен II (1218–1241), Тодор Светослав (1300–1322) и Иван Александър (1331–1371). Свидетелство за това са средновековните църкви. Изложена е и надгробна плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, починала през 1441 година. Отделена е зала за иконописно изкуство. След османското нашествие през XIV век в Несебър се формира местна школа, достигнала връх в ХVI-ХVII век. Запазени са около 250 икони, като най-старите са от ХIII век, между които "Св. Николай" и "Св. Богородица – владетелка на живота". В музея се предлагат за покупка книги, специализирани издания, пътеводители, пощенски картички и сувенири. На място има информация за работното време и цените на билетите.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви